Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра.

Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира.

Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира.

Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички.

Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите.

Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка.

Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение.

Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка.

Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус.

Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин...

Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин.

Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!