|
Ден преди Коледа в България бе обявен еднодневен траур. Нелепа смърт взе живота на седем деца.
На 21.12.2001 г. се случи трагичен инцидент. 6 момичета и едно момче на възраст 10 - 14 години загинаха в дискотека "Индиго" в столицата.
Хиляди, стотици хиляди хора у нас се стреснаха от изневиделица нахлулата в живота им смърт, защото когато си отиват деца е особено болезнено.
Децата не са съумели да изразят себе си. Те не са навлезли в света на действителните битки за позиции, за правене на кариера и утвърждаване на нова визия към света и реализацията.
Обществото бе разтърсено дълбоко, защото нелепият трагичен инцидент винаги поражда съмнение. Нима и сега няма да има виновни? Кой би се съгласил с обяснение за колективната вина? Има конкретни лица и носители на конкретна отговорност.
В случая на 21 декември седемте деца бяха премазани и се задушиха в блъсканицата, натиснати при влизането в безплатна…Коледна дискотека.
Човек да не си помисли, че това е проклятието на мизерното съществуване, на непукистката небрежност, че ако "празникът" беше с платен вход - в подстъпите на дискотеката нямаше да има страхотна навалица от близо 3 000 невръстни и нямаше да има условия за трагедия.
Несправедливо ще е в нещастието да се търси провидението. Нито пък да се опитваме тенденциозно да обобщаваме за безотговорно отношение към безопасността на децата в съвременното общество. Оказа се, че мерките за противопожарната безопасност са изпълнени в "Индиго" на 150%… А другите изисквания?
Как обаче да не си зададем въпроса за ниския морал, след като децата са оставени да нахлуят към дългия коридор по посока на "вътрешния" вход на дискотеката…като тълпа нахъсани до безумие футболни фенове?
Има и други периферни неприятни неща. Как може здравият разум да приеме обезличаването на обществото - защо допусна направо на стените на дискотеката да се мъдрят надраскани свастики, забелязани от тв-камера?
Децата днес гледат много насилие по телевизията. Обществото не за пръв път е силно разтревожено, че нелепи инциденти могат и друг път да се случат из нашите улици, из тъмните в късната вечер крайни квартали на големия град или из разпилените тук и там без достатъчно охрана и мерки за безопасност дискотеки.
Първото , което му идва на ум на човек при случилата се трагедия, е да изкаже съболезнования на семействата и близките на загиналите. Смъртта на децата е непрежалима. Второто, което се загнездва в съзнанието, е разплитането на инцидента.
Вината, ако такава има, тепърва ще се изяснява от компетентни органи. В коментари и разговори с родители, обаче вече е "изяснено", че в дискотеката влизат или кръстосват наоколо дрогирани. Конкретните доказателства са в сферата на впечатленията, разкаянията…за несподеленото от родителя, който понякога следва да е родител, а не единствено приятел на своя тийнейджър.
Миналата година "находчив" водещ в същата дискотека "Индиго", според родители, си позволил да обяви бутилка шампанско награда на девойката, която се съблече до кръста или нещо в този стил…Подобно "оголване" на емоциите направо ни води към въпроса - а не губим ли понякога ориентация за…морала?
Най-малкото въпрос на морал е дискотеката да отваря врати с изрядна документация. Спешната проверка, наложена от МВР, установи нарушения в десетки дискотеки в столицата и в страната.
Животът днес налага в бизнеса бързи решения и спешни реорганизации на пространства. Трябва да припомним, че дискотека "Индиго" заема пространството на бившата ледена пързалка "Дружба" в столицата.
Погребахме хокея на лед, който през 90-те години направо изгасна у нас, а тийнеджърите от 70-те го помнят като зимния спор на смелите и решителните. Никой не би допуснал, че това пространство ще донесе истинска смърт.
Как ли обаче се прокарва "вход" към бившето ледено поле и дискотеката…през трибуните на зрителите за хокей на лед? Само с изобретателно …"строително решение", може би. И поради това, за трагедията в "Индиго" силно ни боли.
|
