Любовта активира части от мозъка, свързани със задоволството и насладата, и отключва производството на вещества като допамина, които в определени дози пораждат енергичност, концентрация, безразсъдност и бодрост. Любовта ни прави смели, умни и ни кара да поемаме рискове.

Когато двама души вършат различни неща заедно, това води до отделяне на вече споменатия допамин в мозъка, който стимулира чувството на привличане. Затова ако първите срещи включват вълнуващи дейности като возене във влакче на ужасите, е по-вероятно да се стигне и до следващи срещи. Само изчакайте времето да се постопли и хайде към най-близкия увеселителен парк заедно с половинката!

Любовта може да е свързана и с човешкото обоняние. Швейцарски експеримент, при който различни жени трябвало да избират коя от предоставените им носени мъжки тениски мирише най-добре, доказал, че жените предпочитали тениската, чийто собственик е с най-различен генотип от техния (съвкупността от всички гени, с които организмът разполага). Различният генотип най-вероятно е свързан с имунна система, много различна от тяхната. По този начин жените увеличават шанса потомството им да бъде здраво.

Любовта и обсесивно-компулсивното разстройство може да имат сходни химични профили, характеризиращи се с ниското ниво на хормона на щастието серотонин. С други думи, любовта и душевните болести трудно се различават помежду си.

Има надежда за желаещите да избягат от хватката на страстта и тя се нарича “Прозак”. Това лекарство увеличава количеството серотонин между нервните клетки. “Прозак” възпира хората да се влюбват и обичат, тъй като потиска нервността и либидото. Вие обаче едва ли сте сред желаещите да го пробват. Все пак нали именно към любов се стреми всеки от насω Какъв е смисълът да я потискаме?

Изследвания показват, че страстта не е вечна. От биологична гледна точка причината романтиката да отмира може би се крие в начина, по който нашите мозъци реагират на допамина. Може би мозъкът ни се приспособява към високите нива и нервните клетки стават по-нечувствителни.

Според антрополозите двойките често късат след около четири години, т.е. времето, необходимо за отглеждането на едно дете.

И накрая ви представяме още едно интересно вещество – окситоцинът. Той често е налице при двойки, живеещи в разбирателство дълги години. Той е хормон, стимулиращ чувства като привързаност и разбирателство. Отделя се, когато прегръщаме децата си или брачния си партньор или когато майките се грижат за своите новородени. Ако при дълготрайни връзки мъжът и жената не се разбират, то най-вероятно производството на окситоцин не се стимулира.